падащи предмети «алмаак»

По 20 евро вървяло меренето на кръвно в Слънчев бряг - netinfo.bg

В Слънчев бряг има и частна "Бърза помощ", като цените са само за богати чужденци. - netinfo.bg

Що за глупости са това! Какво демонстрира писачът с това - че сме бедни, щото не можем да си премерим кръвното за 20 евро, ли? Кой е този богат чуждунец, който ще даде 20 евро да му премерят кръвното, при положение, че един пършив апарат за мерене на кръвно струва толкова, че и по-малко? Айде малко да посмятаме!? И къде са богатите чужденци!? Това да не ви е Френската ривиера!? На прословутия германски "богат" турист златните пъпеши му падат в скута, не си знае парите и толкова му е кеф да ходи по Черноморското крайбрежие да си ги харчи, че какво са за него 20 евро за премерване налягането на синята му кръв.

В Слънчев бряг няма канализация, аз ще тръгна да си меря кръвното там! За чий ...! Кому!? Дърво няма, където човек да може да се скрие на сянка. Няма и един храст, зад който да може бедничкият турист да се скрие и да се изпикае. Но мерене на кръвно за 20 евро има! Абе, я потъвайте в някой гьол и си стойте там! Софийската зоолгическа градина има по-малко бетон и повече зеленина от Слънчев бряг!

Четвъртата власт, my ass! Защо властта се разбира като 100% свобода да си плещиш каквото си искаш!? Да не си овчар!? Имаш хора за слушатели, не овце, които се опитваш да впечатлиш със сочен стрък марули. С такива болни изказвания приучаваш людете на същия този еснафлък и малоценност, с които ти си издлян. "Тийнейджърите" пушели и пиели от 10 годишна възраст. Кой им насажда такива идеи!? Да не би филанкишията да е дошъл да ти мъти водата!? Утре същият този недомаслен тийнейджър, ходил на екскурзия до Турция, участвал в тридневен запой на Слънчев бряг, пушил трева в Скопие и евентуално зърнал от далеч Охрид и Преспа, ще се пени, че е отраснал в смотана държава, щото не може да си позволи да си премери кръвното на Морето.

Фактите ти куцат и езикът ти е смотан! Защо всичко, което пишеш е в минало време!? Носталгията по пакетчето семки за 50ст. и киселото мляко от 23ст. ли те гони?! Новини ли съобщаваш или слухове? Марчето от 3ти микрорайон рече, че били пуснали розови гащи в Мола.

Айде кафа! || коменти...

Some say ya' troubled boy
Just because you like to destroy
All the things that bring the idiots joy
Well, what's wrong with a little destruction?

And the kunts won't talk to you
Cause you kissed St. Rollox adieu
Cause you robbed a supermarket or two
Well, who gives a damn about the prophets of Tesco?

Did I see you in a limousine
Flinging out the fish and the unleavened
Turn the rich into wine
As you walk on the mean
Well the fallen are the virtuous among us
Walk among us
Never judge us
Yeah we're all blessed

Up now and get um boy
Up now and get um boy
Drink to the devil and death to the doctors!
Did I see you in a limousine
Flinging out the fish and the unleavened well
Five thousand users fed today
As you feed us won’t you Lead us to be blessed

So we stole and drank champagne
On the seventh seal you said you never feel pain
"I never feel pain, won't you hit me again?"
"I need a bit of black and blue to be in rotation"

In my blood I felt bubbles burst
There was a flash of fist, an eyebrow burst
You've a lazy laugh and a red white shirt
I fall to the floor, fainting at the sight of blood

Did I see you in a limousine
Flinging out the fish and the unleavened
You turn the rich into wine
Walk on the mean
Be they Magdalen at Virgin you've already been
You've already been we've already seen
That the fallen are the virtuous among us
Walk among us
Never judge us
To be blessed

La la la la la la la la la la la la la la la la la la la la...

So I'm sorry if I ever resisted
I never had a doubt you ever existed
I only have a problem when people insist on
Taking their hate and placing it on your name

So they say you're troubled boy
Just because you like to destroy
You are the word, the word is 'destroy'
I break this bottle, think of you fondly

Did I see you in a limousine
Flinging out the fish and the unleavened
To the whore in a hostel
Or the scum of a scheme
Turn the rich into wine
Walk on the mean
It's not a jag in the arm
It's a nail in the beam
On this barren Earth
You scatter your seed
Be they Magdelan or Virgin
You've already been
and you've already seen...

wahoo! wahoo! wahoo!

Yeah! You've already been,
you've already seen
That the fallen are the virtuous among us
Walk among us
Oh if you judge us
We're all damned.
|| коменти...

...и по-добра версия на Summertime от тази на Лина Хорн не чувам. || коменти...

Футболът бил магия, my ass! Няма нищо магично в това 22^ма будали да гонят топка по зелена поляна с идеята да я набутат зад гърба на нарочен за целта човек. Магично било! Бутнеш топката - тя се движи. Чукнеш я от ляво, тя отива надясно. Ритнеш я от дясно - търкаля се наляво. Причина-следствие. По-ясна физика от това, здраве му кажи. В историята на цивилизацията е имало и ще има купища такива игри с топка. Чиста случайност е това, че сокърът се е наложил като най-популярен. Или може би, точно защото е очевиден, затова се е наложил. Простотата и предвидимостта на топката кара всички да се чувстват специалисти.

Флуидите са друга работа. При тях всичко е изненада. До ден днешен няма теория и математически модел, който изцяло да описва това щураво агрегатно състояние. Седиш на лекция и професорът ти презентира 4 дъски уравнения и в заключение казва: Всичко това е така, но на практика нещата изглеждат съвсем различно. И почват оправданията. Така и не ги запомних тези уравнения. Ебасимусииуравнениятасимуси!

Опит-грешка - това е най-изпитаната процедура. Пълна с изненади, но изпитана. Теория на въздушния бой, аеронавтика, корабоплаване - няма наука за тези неща. И за плуването няма. Какво толкова съм намирал в плуването!? Не ми ли било скучно!? Ето това намирам - опита и грешката, простичките открития и играта с физиката. Борба с водата в продължение на километър-два и когато достигнеш знаменитите 50м, в които си постигнал съвършеното движение, усещаш, че си прекосил океана от Азорските острови до Сан Салвадор с плуване и при това читав - не прояден от скорбут и оповръщал де що има празно място на палубата, ами читав, по-здрав от всякога. Достигнал си перфектния баланс между вложена сила и преместване - голяма скорост срещу дискректни количества изразxодвана енергия. Не се запъхтяваш. Ръцете ти почиват между загребванията. Сърцето работи, танцува, твори. Водата не ти е противник. Предлага опора, където е необходимо. Отдръпва се, когато усеща, че пречи. Не ти е топло. Не ти е студено. Не мислиш. Безсмъртен си.

***

Дано да стане як мач днеска! Да има голове и Манчестър да бият. Кристиано да вкара минимум 2 гола. Гений е това момче, ей! || коменти...

Ненатрапчиви ударни, натрапчив бас, перкусивна монотонна китара, минмалистични прогресии и чернокож вокал. Малко като Принс, малко като Марвин Гей и малко като Джими Хендрикс. Музика без излишества с дискретни джаз отклонения. На това нещо Кийзая Джоунс му казва блуфънк. Последното е информация без значение. Въздействието е освобождаващо и успокояващо. Липсват крясъци, писъци и дисонанси. Изненадата е приятна, а емоцията - топла.

Million Miles From Home
Where is Life
Voodoo Child
All Along The Watchtower

ПП. Признание е Джон да ти държи микрофона! || коменти...

You will go where no one else would dare. || коменти...

...laid her face on the water and swam a choppy little four- beat crawl out to the raft. The water reached up for her, pulled her down tenderly out of the heat, seeped in her hair and ran into the corners of her body. She turned round and round in it, embracing it, wallowing in it. Reaching the raft she was out of breath, but a tanned woman with very white teeth looked down at her... || коменти...

Днешният ден предполагаше да е много хубав и си зависеше изцяло от мене да си остане такъв. Изходните условия бяха на лице. Като за начало, петък е денят, който всички трудещи се си взимат отпуск, когато в четвъртък има празник. Аз не направих изключение и така ми се събраха четири дни почивка. Днес беше и определеният ден, в който трябваше да си предам семестриалната работа и така да сложа край на изтощителното следване. Времето, макар и сравнявано от синоптиците с Британското, също се очертаваше хубаво.

Станах, хапнах купа овесени ядки и се понесох към университета с цел предаването на семестриалната работа. Пътьом се отбих да си купя месечна карта за градския транспорт. По тукашните географски ширини тази дейност се извършва по най-прекрасния за мен начин, а именно с дебитна карта. Ще рече, не се налага да си носиш точен брой хартийки, които да завираш в разни автомати и да се чудиш дали ще ги приемат. Купих си карта и хванах метрото в и петдесет и четири, точно както си го бях планирал.

Без премеждия се приземих на спирката на Факултета. Познавайки лошия си навик никога да не нося пари в брой и спомняйки си, че в павилиона за печатане не допускат плащане с дебитна карта (може би единственият им кусур), реших да мина през банкомата, за да се сдобия с ценните хартийки. Отворих портфейла си точно пред банкомата и установих, че ценната дебитна карта липсва. Поради липса на хладилник (една друга история, която сега няма да започвам), прерових последователно всички отделения на кесията, но сред всички хартийки, карти и билети от всевъзможни пътувания преди десет години (пазя ги, за да ми създават хубави усещания), не успях да открия картата, която ми трябваше. Без да се замисля много, стигнах до без съмнение вярното умозаключение, че картата е останала в автомата на местната компания за градски транспорт. Потърсих из телефона за номера, които биха могли да ме свържат с банката, но не намерих такива. Леко изненадан, че станалото не ме обезпокои ни най-малко, вдигнах телефона и се обадих на Дон Феци, за когото предполагах, че ще може да намери телефон на службата по льольовщини в банката. Не сбърках. След около две милисекунди вече набирах нужния телефонен номер. Последва втора изненада - телефонът ми си спомни, че вече имало такъв номер записан при него и любезно изписа името, под което е фигурирал в паметта му. Само така не бих се сетил да го търся.

Малко отклонение. Рядко ми се случва да мисля многопистово и когато това се случи ми е приятно да си мисля, че съм постигнал особеното състояние на духа, което без съмнение е описвано във Ведическите писания като просветление.

Така, разсъждавайки върху просветлението, прехвърлях подходящите думи, с които да заговоря отсрещната страна на телефона. Изключително отзивчив женски глас изпълни молбата ми да блокира картата. Това че на сметката ми има записани две карти, ни най-малко не я възпря да си изпълни съвестно задълженията. Аз също не се почувствах затруднен да кажа, коя от двете карти да блокира, тъй като преди два-три дни по неизвестни за мен причини се загледах в номерата на картите и установих, че разликата между двете е в последната цифра - едната завършваше на 5, а другата на 6. Така, с лафове от рода на "Моля блокирайте картата завършваща на 5." асистирах на момичето при изпълнението на служебните и задължения, след което изтеглих някой лев от кредитната карта.

Все така учуден от обзелия ме непукизъм, влязох триумфално в университета точно в 11 и 15 и за повече тежест хванах асансьора, който трябваше да ме отведе до моя Лъв. Човекът нещо не беше в настроение, но това не ме притесни, защото при петте пъти, в които сме се виждали, той никога не е бил в задоволително присъствие на духа. Без много-много да се занасяме с приказки, той отбеляза предаването на труда в някаква база данни на катедрата, подаде ми три комплекта предна и задна страница и ме изпрати по живо по здраво.

Доволен, че не му беше хрумнала някаква нова простотия (Преди две седмици ми беше заявил, че трябва още въднъж да я провери. Естествено и този път не я дочете до края.), аз се отправих към "Принти"-то (Нещо като печатницата на факултета. Всеизвестен факт е, че за тези хора няма нищо неизпълнимо. Магьосници!). Посрещна ме непознато за мен момиче, с което с половин дума се разбрахме. В резултат на това три броя от семестриалната работа (едно цветно и две черно-бели) бяха изпечатани за отрицателно време. Подвързването щеше да отнеме един час, ето защо без да се замисля поех с метрото по обратния път с идеята, че ще потърся забравената в автомата карта. Не хранех особени надежди, тъй като въпросният уред е особено посещаван в началото на месеца по обясними причини. Прав бях. Около автомата ситняха две китайчета - момче и момиче, които тъкмо приключваха със закупуването на карта. Преценявайки на бързо ситуацията по гореописания начин, се отказах да питам децата, дали не са намирали дебитна карта в автомата. Вместо това дадох кръгом и отидох до близкия клон на Разпространение на Печата. Докато собственичката на павилиона ми обясняваше, че картата е била намерена от човек, който споделил с нея намерението си до обяд да мине до близкия клон на банката, за да я остави там на съхранение, аз тайничко, в коридор номер 2, премислях с какво да я възнаградя за отзивчивостта. След много благодарности и усмивки, помолих за една бутилка минерална вода. Гласът от коридор номер 2 твърдеше, че спокойно мога да си купя от жената едно шише, обосновавайки се с това, че тя напълно заслужава финансовата ми подкрепа, а за моето здраве един гълток от полезната течност е кажи-речи задължителен.

Преспокоен, реших да се отбия до вкъщи, за да си взема действащата дебитна карта, тъй щото да не оставам при нужда без кинти. Повъртях се из Дупката, докато стане време за следващато метро в и петдесет и четири и отново стартирах. За втори път по същия път, този път без загуби. Грабнах вече изпечатания и подвързан труд от симпатичното момиче и отскочих до Лъва за "триумфалното" връчване. Човекът продължаваше да е все така вкиснат, но това не беше в състояние да пресече моето просветление. Подадох му трите копия и го погледах страшно в очите, докато му обяснявах, че оценката ми трябва до края на другата седмица, след което си поех по вече познатия път.

Тук вече е мястото да отбележа, че през този ден ползвах въпросната линия на метрото още пет пъти. През това време отидох до банката, за да се уверя, че почтеният господин е изпълнил обещанието си и е отнесъл картата в близкия клон, помогнах на Дон Феци да донесе обещания му монитор от резиденцията на Идиджо, пих кафе със Знатната дама, след което направихме една обиколка на магазините и накрая се прибрах по живо по здраво. В този следобед Слънцето и Дъждът си размениха калпаците три пъти. || коменти...

Не от вчера си падам по филми и книги от 30те - все слъзливи истории за изгубено светло минало на нравствени ценности от високо ниво, много алкохол и музика, безметежно съществуване и объркани любови. Класацията ми води Франсис с "Нежна е нощта". По брой прочетени пъти тази книга може да си съперничи само със "Съкровището в сребърното езеро". С "Нежна е нощта" все още не съм постигнал разпръцъфръцания вид на Съкровището. Имаше и един хич не лош филм по книгата, английски май беше. Не беше оценен по достойнство, само защото беше сериен според мен. Гетсби на Копола е отнесъл 2 Оскара заради костюми и музика, и заради звездния (за онова време) състав - Миа Фароу и Робърт Редфорд. С ръка на сърцето - великолепието на тоалетите и звуците не може да се отрече. То, като се замисли човек, от такъв филм освен естестическо удоволствие, друго едва ли може да се изтръгне. Единствената книга на Франсис, която съм чел и която наистина имаше значими ценности в нея, беше "Отсам Рая". Този тип книги по принцип са си изкуство, а не уравнение или философска доктрина. Четат се, заради удоволствието от хубавия език. В днешното технологично време те са направо демоде, екзотика някаква. Каква беше изненадата ми обаче, когато вчера гледах "Добрият германец" с Кейт и Клуни. Чудо! Бях поразен от нея. Дани Оушън малко не се вписваше в общата картинка. Все едно филмът е правен само за Кейт. Всички бяха допълнение към нейното могъщо присъствие. Страхотия. Започнах да разбирам затворниците от Шоушенк, в момента, в който гледат Рита Хейуърт в "Гилда". Оказва се, че Кейт може да играе не само остроуха елфска кралица, която сипе мъдрости наляво и надясно. Оказва се, също така, че такива филми имат с какво да впечатлят хората (или поне мен) и в този век. Явяват се нещо като алтернатива на светкавичното действие, преследванията и зрелищните касапства Не, че имам нещо против битките. "Гладиатор" беше чуден филм. Просто от време на време, човек има нужда да забави ход, да се огледа и да види къде се намира. Да си придаде малко изисканост и да обърне внимание на детайлите. Е, точно така ми подейства и "Добрият германец". Нещо като много изпипана слъзлива историйка. И посред нея - Кейт. || коменти...

Напоследък (последните 1-2 години) се пъна да се изявявам в артистични дейности. Първо беше духът на рисуването, което ме обзе по време на скучна лекция (не и помня името вече). Купих си блокче №4 (малблок му викат местните и му лепват титлата ДИН А4), моливчета Фабер-Кастел, 12 цвята, острилка (очевидно съм си мислел, че толкова ще пиша и бриша, че чак от острене ще има нужда). Майтап! Всяко чудо за една седмица. След като дълго време ме преследваше визията за онзи, курорт май беше, в Пътеводителя на Галактическия Стопаджия (убийте ме, ако мога да се сетя до коя звезда и на коя планета) и аз не успях да я възпроизведа на хартия в задоволителен блясък, аферата с рисуването приключи. Това, как да е, го преглътнах. Освен чертежите по машинни елементи, в друга дейност, включваща молив и хартия, не съм се справял никога. В последно време обаче претърпявам масивен демидж в опитите си да изкомпозирам най-елеменетранта мелодия. Но да се върна малко по назад във времето, за да стане по-ясно откъде идва голямата депресия.

Винаги съм смятал, че съм музикален човек. Никой не ми вярва, обаче, че съм почнал да слушам музика на 6-7 години. Но това си е самата истина. Мама може да го потвърди. Още помня обложките на плочите от онова време. Любима ми беше ето тази. Изпървом бях впечатлен от съдържанието на плочата. Не обръщах внимание на портрета от плочата. По-късно погледнах с друго очо, естествено. Но това не промени отношението ми към съдържанието. Грамофонът се развали и аз бях принуден в ерата на мп3ките часове на ред да препускам из мрежата в търсене на ценният материал. Намерих го! и до днес си го пазя! Трябва да го запиша на златен диск. Малко се поотплеснах. За Пърпъл ще пиша друг път.

Така дълго време само слушах. Бедните ми познания по английски не възпрепятстваха по никакъв начин чувството, с което повтарях "думите". И до днес сестра ми ме обвинява, че не чувам добре текстовете, а уж знам повече английски ;-). Мина известно време (8-10 годишен да съм бил) и аз поисках за първи път китара! Помня я много ясно, защото по-късно, в буйната си младост, изпрасках върху нея с черен маркер надпис G 'n' R (още не съм наясно, дали се пише с два апострофа или с 1). Китарата струваше 50 лева. Китарата я купи тати, а парите бяха от дядо (бащата на татко, който аз много смътно помня). Тати беше много доволен, че татко му е направил такъв хубав подарък на внук си. Това, че китарата беше детска (с размери за дете, искам да кажа. иначе си беше съвсем истинска китара!), не ми попречи да свиря на нея до към 13-14тата година, без особен напредък. Паралелно с това вървеше и солфеж, който не обичах много. Естествено. Не можеш да сложиш едно 10-годишно дете, в една стая за час и половина и да му обясняваш за гами, интервали, каденци, съзвучия и други такива. Противно на възрастта ми, аз проявих доста голям интерес. Учителката, която живееше в нашия блок, беше направо възхитена от мен и обясняваше на майка ми, как имам великолепен слух. Това явно подейства като стимул за моето самочувствие. Някъде по това време надписах китарата с гореспоменатия надпис. Но това не беше достатъчно, за да зазвучи китарата, като тези на г 'н' Р. Затова рещих, че за да се науча да свиря добре ще ми трябва хубава китара. И така, купих китара, която веднага беше разкритикувана (и с право) от моя учител. Най-силният му довод беше, това че грифът е крив и звукът фалшивее. Този проблем някак си щях да го преживея, оше повече, че е ефектът ставаше осезаем чак в долния край на грифа, при високите тонове, но не можах да се преборя с твърде високите струни. Ентусиазмът затихна. Слухът остана. Китарата и солфежа спряха в 7 клас, когато решихме, че ще ми дойде твърде много да се готвя да избягам от основното училище в престижна гимназия и да свиря едновременно. Не че се изпотрепвах да свиря, ама все пак се разсейвах (лесно се разсейвам по принцип, напоследък - повече). Китарата (малката, стоеше в чувал, голямата - подпряна в един ъгъл, сигурно наказана, за да и се изправи грифа). В гимназията музиката преживя известен ренесанс. Не достатъчен обаче. и така си преживявах само със слушане до преди 2 години, когато един ден, седейки в работата пред компютъра и умувайки над скучния си живот, внезапно ме осени идеята, да си купя китара. Хвала на ebay! Веднага се закупи класическа китара. Без предварително проучване и умуване, по старата изпитана метода от едно време. Казваше се Кай. Още се казва. За парите си - 40 евро някъде струваше, страхотна китара. Ентусиазмът се върна за отрицателно време. Само че, този път Г 'н' Р бяха заменени са Ал, Джон и Пако, и особено последния. Купих фламенко школа и почнах. Прекрасно усещане! Интернета е пълен с табулатури (не мога да ги понасям, противоречат на класическото ми музикално образование), кеф! Апетитът се покачи за една година и Кай вече не отговаряше на фламенко изискванията. Събрах пари и търпение и тръгнах на лов за фламенко китара. Този път с предварително проучване. Как трябва да изглежда, какъв звук трябва да има, колко да са и високи струните, от какво дърво трябва да е, фабрична ли е или ръчно правена. Почти цялото знание за китарите натрупано през вековете беше проучено. Така де, не може да дадеш за нещо 300-400 евро и да не знаеш какво е. Да, толкова бях готов да дам. И ги дадох. Усилията бяха възнаградени с една Алхамбра 3F. Гръмогласна като работничка в Севилска тютюнева фабрика! Остър рязък, перкусивен звук, точно както си му е реда. Оказа се, че с тренировки може доста да се постигне. И точно тук идва голямата ми мъка. Не ми стига вече само да свиря, искам и да творя. От две седмици отчаяно се опитвам да изкомпозирам нещо и не ми се удава. Изчетох всичката теория по въпроса. Мъка! Дори и най-елементарната мелодия не ми хрумва! Мира не ми дава мисълта, че съм прост имитатор. || коменти...

Your results:
You are Hulk

Кой знае? Може пък да се окаже ценно и за някой друг. Не само за мен ;-)

// PHP

function determine_pkey($table)
{
$sql = "SELECT * FROM ".$table;
$result = mysql_query($sql);
$i = 0;

while($i < mysql_num_fields($result))
{
$medium = mysql_fetch_field($result, $i);
if($medium->primary_key)
{
$pkey = $medium->name;
}
$i++;
}
return $pkey;
}

Забравих, че може би са нужни 2-3 думи описание. Функцията връща името на полето в таблицата, което е първичен ключ. Не съм го пробвал, но със сигурност работи, когато първичния ключ се състои от повече от едно поле. Теоретично би трябвало, в този случай, $pkey да е масив. || коменти...

Уважавам заглавия от рода на: "нещо, или всъщност друго нещо". Звучат многообещаващо. Но както и да е. Сега за друго. За Coupling ми беше думата - сериал, ситуационна (дори на моменти твърде ситуационна) комедия на ББС. Преводът на български, наскоро разбрах, гласи "Свалки".

Накратко ситуацията е следната: Джеф (Мърдок), Джейн, Патрик, Сали, Стив и Сюзан са групичка хора, чийто живот се върти около "свалки". Както подсказва заглавието, всички разговори се въртят около, ей тези 3 неща: секс, любов, брак. редът няма значение. Не бързайте да се отегчавате обаче. Все пак това е сериал, а не дълбокомислен пълнометражен филм. При все това учудващо е, как един сериал може да се окаже източник на общовалидно знание, като например, истината за капитан Субтитър и неговите подчинени - Изчервяването, Брътвежа и Пресиления смях, фактът, че мъжете не могат да имат мнение относно платове (само могат да се двоумят по отношение на платове с петънца), отговорът на въпроса, кой е най-големия враг на жените и че възгалвничките за мебели всъщност са вируси, които върлуват по канапетата.

Като оставим на страна познавателната част, сериалът притежава няколко основни превъзходства: изпипан (английски) диалог, пристрастяващ (английски) хумор и последното, но по мое мнение, най-значимо превъзходство - Джеф Мърдок. За мен Джеф Мърдок е най-зарибяващата демо-версия на английския диалог и хумор - рекламата на Уудхаус, Джером Джером, Оскар Уайлд, тери Пратчет и Джаспър Ффорд пред широката публика. Симпатяга. Скица. Леко сдухан и умислен. Лек, не трудно разбираем (може би уелски) акцент. Винаги имащ готова теория за всичко вързано с любовните преживявания. Всички предпоставки за гениален комичен образ са на лице. Остават само думите, които според мен трябва да бъдат набити с покритие от благороден метал върху колелото на историята, тъй щото да пребъдат във времето.

Разговор между Джеф и Стив. Основно. Патрик почти само присъства, наслаждаващ се на пинтата "Гинес". Стив дава признаци да има нужда от помощ при втората си, но значително по-важна, среща със Сюзан.

Джеф: "Премислил ли си любовната игра вече?"

Стив: (малко притеснен и повече възмутен) "Какво имаш предвид под "любовна игра"'?"

Джеф: (по-възмутен) "Какво си мислиш, че имам предвид?!" Имам предвид, къде точно да си събуеш чорапите!

(Стив и (дори) Патрик мигат недоумяващо)

Джеф: (продължава) "Моят съвет е да си ги събуеш непосредствено след обувките и преди панталоните. Това е чорапеният капан. Пропускаш го и изведнъж се оказва, че си гол мъж в чорапи! Никоя уважаваща себе си жена няма да позволи на гол мъж в чорапи да прави поскръцкването с нея!"

Партик: (неразбиращ) "Чорапи! Това ли ти е помощта?!"

Джеф: (към Патрик, ревностно и поучаващо) "Много мъже са падали в чорапения капан, Патрик!!! Под сексуалната арена на Земните наслади те дебне смъртоносна чорапена яма!"

Дано да съм подбрал правилния зарибяващ пасаж. Има и други. Не случайно мислите на Джеф Мърдок препускат из нета със скоростта на светлината редом с тези на класиците. || коменти...

We had a kettle, we let it leak;
Our not replacing it made it worse,
We havenä't had any tea for a week...
The bottom is out of the Universe!

- Rudyard Kipling

There are few hours in life more agreeable than the hour dedicated to the ceremony known as afternoon tea.

- Henry James || коменти...

Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума за кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатството, в игра придобито, и бедата със смях да презреш;
ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил,
и когато те мразят — без капка омраза честта си да си все пак достойно спасил;
ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо
променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен да не бъдеш с лъжа опетнен;
ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си — да бъдеш все тъй ненадвит,
да обичаш ти всички приятели свои по братски, без да имаш сред тях фаворит;
ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар;
ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-жалко
ти мечтите си в свой господар;
ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант,
ако можеш бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант;
ако ти си дочакал триумфа, след много провали,
и дочуваш все още на своята смелост гласа,
ако ти си могъл да запазиш главата си цяла
(а пък тези край тебе не са) –
о тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти сине мой, мъж.

1895, Ръдиърд Киплинг || коменти...

Приключих книгата The big over easy. Едва сега успях да си преведа заглавието, благодарение на славния Google. Over easy се оказа кулинарен термин и означава яйце, което е запържено и от двете страни. При това обаче жълтъкът остава течен.
Книгата се оказа гениална. Не знам дали има и други такива от жанра. Не знам дали и жанрът си има име, но четивото е препоръчително за всички почитатели на добрия английски хумор, криминалните историйки, научната фантастика, историята, приказките, митологията, философията... и т.н.

Ще се опитам да преведа едно параграфче само:
"...Джак спа добре тази нощ, свит в Маделийн, двамата като лъжици в чекмедже. Под тях в дневната Прометей и Пандора говореха в малките часове на нощта, докато на няма и миля от тях, в градината на баба Спрат, бобовото стебло си проскърцваше и си въздишаше, докато растеше, като бамбукова плантация в тропиците..." || коменти...