падащи предмети «алмаак»

for a week or so
at first as come and go
never to be blamed ...
stranegly stuck in my head
as of my sunny side...
it has simply up and died
and this is where I find...
I drown in my own shit

Идва момент, в който помията просто прелива. Също, както в сцената с лайнарката в "Дзифт". И тогава действително моралните щети стават по-големи от материалните. Смрадта става непоносима. Усещаш я, като болка по лигавицата на носа си и нищо не е в състояние да я притъпи. Храната губи вкуса си, слънцето почернява. Дъждът цапа вместо да отмива. Вместо въздух, дишаш пепел. Очите копнеят да се затворят, за да избегнат гледката, но в същото време са приковани към нея и не могат да се отклонят. Гледат, но не искат да виждат. Нямаш сили и да зацъкаш с език. Приемаш безропотно. Гневът е ялов.

Никой доброволно не иска да възприеме рутината. Затова я подминава, навлизайки още и още в нейните дълбини. Сънищата изчезват и сънят отминава без спомен. Не помниш, кога си легнал, не помниш кога си се събудил. Стискаш очите в съня си и когато болката става непоносима, ги отваряш, само за да установиш, че спиш отдавна и усилията ти са безплодни.

Сетивата са притъпени от смрадта. Преситен си от помията, от която до скоро си черпел сили. Уморен си от съня. Буквите не значат нищо, образите са размити. Нямаш спомени, нямаш стремежи. Всичките ти сили са впрегнати, да разтеглят разпадането ти безкрайно дълго във времето. Залиташ.

|| коменти...

С голямо задоволство се присъединявам и аз към начинанието провал.

:-) || коменти...

Миналата година в офиса започнахме разговор по "баналната" тема (за оправдание да кажа, че в офиса освен работата, друго нищо безинтересно не съществува ;-), какво всеки от нас би направил, ако знаеше, че след месец-два ще сгъне по някакви причини - лош вирус, коварна тъща, ядрена война и още куп неща, след които следва неминуема среща със Силата. Постъпиха най-различни предложения (разпивка с приятели, искане на прошка от враговете и пр.), имаше и спекулации на религиозна тема, както в повечето случаи, когато человеците се замислят за Нетленното. Аз не можах да взема отношение. Гипсираха ме размисли, породени от присъщите ми "отлични" организаторски способности или иначе казано, притесни ме факта, че при подобен сценарий, програмата ми доста ще трябва да се посгъгсти, за да помести всички магарии, които искам да свърша. Процесът на бавно приоризиране още не е приключил. Днес получих и това нещо:

wingsuit base jumping from Ali on Vimeo.

Въпроси, някой? || коменти...

На някой друг прави ли му впечатление безропотното приемане от страна на обещството на всеки следващ гаф на управляващата фъртуна? Като че ли нищо не е в състояние да извади хората от летаргията. Финансите по различни фондове на ЕС, т.нар. от медиите поредна Световна икономическа криза, мирното димящо бдение на блюстителите на реда, няколкото браншови стачки, които приключиха с пренасочване на средства събирани от данъкоплатците към потърпевшите прослойки и куп други по-безобидни прегрешения си останаха само в "Господари на ефира" и предавания от сорта. За радост на изнемощелите телевизии. "Представителните проучвания" по думите на пресата остават непроменени, останките от опозицията лаят от името на "обезверения народ" и се надяват тайничко това да мине за Лай народен. Само Любен Дилов говори за уважение на народните представители, но скоро и той ще се усети, че е позакъснял и ще се преориентира. По радиото звучат крилати фрази, дават се експертни мнения, подписват се декларации на парчета хартия от тетрадка с карирани листове и пр. Настана студ, газ няма, пробитите пътища се посипаха със сняг, самотни единици пътепочистаща техника правят среднощни разходки с цел добавяне на празничен привкус на нощна София. В тази ситуация бавно и постепенно се утаява логичният въпрос - защо хората не са на улицата, като през знаменитата 97ма година? Къде са студентите, къде са таксиметровите шофьори, къде е интелигенцията? Е, аз имам една теория по въпроса.

Студентите се придържат близо до масите, или както един приятел отбеляза - по-скоро са по масите, разтапяйки се под звуците на актуализирани бунтовни песни или в общия случай песни, отразяващи с 95 процентова точност "реалния живот" и, разбира се, са изпяти от Si-модифицирани певачки. Най-интелигентната част от народонаселението е заето с медийните си изяви по ТV2 и в частност при Васил Боянов, който, кой каквото ще да говори, но добре си върши работата, за която са го наели. А таксиметровите шофьори? Ами, както се разбра от един официален репортаж по телевизията, 80 стотинки от всеки лев на клиент, е печалба за тях. Е как при това положение, народното недоволство да се излее по улиците?

Някъде по пътя между 10ти ноември 1989та и 11 януари 2009 година системата ужасно се изроди и народното недоволство се превърна в народно задоволство и то без постигането на заветния всеобщ идеал, скандиран от тълпите в първите минути след обръщането на палачинката - демокрация от западен тип, с железен Германски ред, приятна южняшка разхвърляност, прекрасно земеделие, девствена природа и стратегичски развита транспортна система. Ситите стомаси май надхвърлиха многократно гладните (ако се съди по похарчените по празниците пари за храна, като и по броя на изписаните СМСи за разни телевизионни предавания), задръстванията по улиците са почти целодневни, което, ей богу, не говори за беднотия, колкото и стари да са колите, които се търкалят по пътя, почивките по Световните морета и океани станаха традиция, договорите на минимална работна заплата са стандартна услуга, предлагана от работодателите, строителството на нови сгради процъфтява, плащането на глоби от всякакъв вид се смята за досадна формалност, която се заобикаля чрез разговор на четири очи между глобяван и глобяващ... Еми май стига толкова, а!? Трябва вече да е станало ясно защо никой не се пъне да сваля "омразното" за всички правителство. Ако не е, ето и моето обяснение за народното задоволство.

Поддържането на гореописания стандарт, който вече е факт за, смея да твърдя, по-голямата част от народонаселението, се дължи на няколко неща - комбинация от история и обусловената от нея специфична народопсихология и начин на мислене. България е малка страна, в която малцина са тези, които нямат роднина, познат или приятел във властта. А това отваря врати! Мнозинството е подсигурило по свой затвърден с годините начин своето благоденствие. Законът, както знаем е врата у равно поле. Трябва да си улав, за да минеш през нея. Пътят на естественото по-малко съпротивление, стремежът към физически съхранение и добруване, подплатен с вековния ни опит в оцеляването, кара хората да поемат нещата в свои ръце и да се спасяват по единичино. Това до такава степен се е превърнало в стереотип, че целта оправдава на 100% средствата. Нищо не е в състояние да спре тази креативна енергия, още по-малко немощно управление без цел и посока, оплетено, като пате в кълчища от същите тези стремления за материално добруване. Естествено пак по единично.

Та така че, съществения въпрос, за мен е "Къде ще му излезе края?". Ще се намери ли у нас, народ с интересна и богата на събития (включая възвижени и някои не чак толкова възвишени моменти) история, мотивация за нещо повече от елементарното оцеляване по единично или ще продължаваме да се държим, като поробени без поробител? Щото в противен случай, логиката яко ни куца! || коменти...

Всъщност "Приятели" е сериал, който учи хората единствено и само на здравомислие. Като се абстрахира човек от чисто американските клишета от задължителната програма на всеки уважаващ себе си американски ситком, филмът учи хората само на добро - да не се взимат на сериозно, без при това да изключват инстикта си за самосъхранение. Пък и последното би било проява на радикализъм, който ще противоречи на добрият дух на социалния компромис. Неприятен страничен ефект остава само това, че героите са до нереалност отстъпчиви. || коменти...

Защото:

- точно тази комбинация от 7 тона и 3 полутона ме кара да се чувствам добре. За всеки си има подходяща комбинация и последователност от ноти. Не може всички да харесват едно и също.

- песента е елементарна и точно в това се крие нейното великолепие. Ако на някой му се слуша нещо сложно, да си пусне Стравински и да не се обажда неподготвен. Не случайно съществуват толкова музикални стилове - прости, сложни, слушаеми, неслушаеми и много други. Произведения от различни жанрове не се сравняват!

- мелодията не е претрупана.
- изпълнението е безупречно.
- солото е безупречно.

- това не е лигава песен! За справка, лигава песен - "Минаваш през мен".

- песента е авторска. Още за тези, които се прехласват по "Минаваш през мен" - първите няколко такта от тази "прехвалена песен" са на Антонио Карлос Жобим.

- си личи, че Нети пее с голямо желание. Не ме интересува, че е пяла фалшиво в шоуто на Слави на 21. Август 2004 в 18 часа и 34 минути или когато и да било друг път. Искам да видя, кой ще е този, който ще изпее песента по-добре, при положение, че е писана специално за нейния глас. И за нейната особа.

- текстът е лек, ненатоварващ и непретенциозен. Не е нужно във всяко нещо да има дълбок смисъл. И още, не е нужно всичко да може да се обясни с логическа последователност от думи. Ако беше така, нямаше да има поезия. "Минаваш през мен" не се отличава с изключителна информативност, нали?

- ритъмът идеално пасва на дължината на крачката ми :-)

Имаше и още, ама сега не се сещам. || коменти...

Пътувайки днес към летището, усетих по познатия начин, как отново разполагам с пълния си капацитет памет и транзистори - феномен, който се случва все по-рядко в последно време. Моментът, в който правя първата крачка към аеродрума, се разтяга до безкрайност. Голяма крачка, изпълнена с добри намерения. Мисля си, че пътувам, но всъщност стоя на едно място, докато нещата преминават наоколо - хора с куфари, гари, спирки... един се качва, друг слиза. Синтетичните звуци в ушите ми градят пространството удар по удар. Какво пък му е на равноделния ритъм!? Защо да е дърварски? Я колко добре си пасва! Убеден съм, че Underworld и Infected Mushroom са Айнури под прикритие.

Кое прави съвременния Разсъдлив Човек щастлив - науката, свободата на движение, скоростта на живот и неговата наситеност, ежедневните удобства, разнообразието на пазара за гащи, количеството кръчми или големият избор на спиртни напитки? А кое го вдъхновява - близостта до идолите му, възможността да ги вижда по телевизията, способността (макар и индиректно) да лети, музиката или тоновете книги? Повечето неща, появили се или станали повече, заради някоя технология. И какво точно е променя технолотията за човека, като Homo sapiens - живото същество, а не трудовата единица. Нищо. Или по-точно - зависи. Някой ме беше питал, какво отличава възпитаниците на престижен университет (не му помня името. да кажем MIT) от тези на всички останали. Отговорът гласеше, че всички можели да отговорят на въпрос със "Зависи", но само студентите от въпросния университет можели да кажат, точно от какво зависи.

Моят отговор на въпроса за технологията и живота на човека е - зависи от целта. Ако основната цел на човека е да използва технологията само, за да види къде гащите са с 5 лева по-евтини и по-шарени, то технологията не му е жизнено необходима. || коменти...

Whos the kid in the drop
Who else will smith
Livin that life some consider a myth

-----

Yeah are you questioning your size?
Is there a tumour in your humour,
Are there bags under your eyes?
Do you leave dents where you sit,
Are you getting on a bit?

-----

Ciga-cigar right from cuba-cuba
I just bite it
Its for the look I dont light it

----

How you measure a rapper what make an MC great
Is it the sales? - 20mill
Is it the cars? - bently's
Is it the women? - jada
Is it the money? - please

----

My breath smells of a thousand fags
And when Im drunk I dance like me dad
Ive started to dress a bit like him

Early morning when I wake up
I look like kiss but without the make up
And thats a good line to take it to
The bridge || коменти...

Без съмнение ходенето със слушалки в ушите по улиците е много вреден навик, който обаче вече няма как да бъде изкоренен, поради простия факт, че множеството на благоприятните ефекти от слушането на музика (пък било то класическа) върху човешката психика към даден определен момент от времеви пространствения континуум неколкократно надхвърля това на негативните. Последствията от последните са по-скоро дълготрайни, така че - кой ти мисли за такива неща, когато трябва да се справя с препятствията от ежедневието. Нека обясня... или по-скоро да покажа. Хвала на Vbox-a, че ни превежда дълбокомислените текстове...

Ключовите моменти са...

00:18
00:27
00:44
00:47
00:54
01:04
и най-готиният, когато лирическият герой вече е напълно уверен в себе си - 01:18

Та мисълта ми беше, че... ако се придвижвате така из тълпите обезверени мъкнещи разноцветни торби бръмбари, животът ще ви се стори песен. Както трябва и да бъде. Пъплещото множество се отдръпва пред Кретенът, който не стига че се придвижва на зигзаг, ами и нещо си говори и си се подсмихва, като Червено море пред Мойсей. Изпитано и доказано. || коменти...

- плетене на чорапи, ританки, пуловери, ръкавици и т.н.
- собственоръчно свиване на цигари
- слушане на мп3 плейър
- четене на книга, списание... въобще четива
- закусване
- пиене на кафе || коменти...

...tarotunterstützter Blick in die Zukunft...

(...из реклама в метрото) || коменти...

Преди известно време, в разговор с един приятел, се стигна до изказване от неговата страна, че изучаването на философски доктрини и въобще четеното на философски текстове, не било подходящо занимание за млад човек. Той го виждаше по-скоро, като занимание за хора в пенсионна възраст. Това доста ме почуди. Не ме озадачи по никакъв начин, защото човекът, който го каза, определено няма нужда някой да му казва как да живее. Със или без трудовете на разни чичковци с брада, той си е намерил мястото. Учудването ми дойде, по-скоро като се присетих, че на мен този род писания ми дойдоха тъкмо на време, точно в невръстна възраст. Не пропуснах и нито един от задължителните етапи от това - възхищението от точните попадения на разни хора, живяли по време, когато да седнеш на вечеря с някой, за да си полафите за мястото ви във Вселенета, е било почти ежедневие, ревностното защитаване и проповядване на вече документирани гледни точки, разочарованието от липсата на практическа стойност на някои от тях и изработването на собствени механизми за справяне с препятствията и постигането на пълната апатия (в смисъла на тази дума, който влага Сенека). Тогава естествено бях убеден, че това ми дава неизмеримо превъзходство над непросветените. Сега просто смятам, че това ми дава пълното право, да си пердаша напред, без да се замислям над неща, които вече съм предъвквал нееднократно. При нужда, естествено, при малко напрягане на паметта, мога да извадя подходящ пример от вече премисляното.

Но за подходящото време идеше реч. За мен единственото подходящо време за четенето на такива неща си остава невръстната възраст, когато хал-хабер си нямаш, как да подходиш към простотията, която те заобикаля. Не, че изучаването на идеите на Аристип от Кирена много ще ти помогне, да добиеш представа за живота. Просто е успокояващо да видиш, че и някой друг си е блъскал главата над същите проблеми (пък било то и над проблемите на Аристип от Кирена ;-), които имаш и ти към настоящия момент. Веднага се сещам за Уил Хънтинг, който гордо обясняваше, че любимите му събеседници били Шекспир, Кант и Ницше. Мисълта ми беше, че ако си пропуснал момента, просто няма смисъл да се захващаш, защото си минал и без тази помощ и с годините, човек минава през почти всички учения неусетно и накрая пак стига до състоянието, което си е било предвидено от собствения му характер и нагласа. Дълбоко съм убедено, че в около 95% от случаите това състояние е описано, ако не от Аристип от Кирена, то поне от Епикур. Та така че, има си подходящо респ. неподходящо време за прочитането на текст с философско съдържание. Това ми убеждение се затвърди в последните дни след прочитането на Степният вълк. Книгата просто не ми каза нищо ново. Все едно не съм я чел. Друг е въпросът до колко тя е поставяла такива въпроси изобщо!?
|| коменти...

|| коменти...

По 20 евро вървяло меренето на кръвно в Слънчев бряг - netinfo.bg

В Слънчев бряг има и частна "Бърза помощ", като цените са само за богати чужденци. - netinfo.bg

Що за глупости са това! Какво демонстрира писачът с това - че сме бедни, щото не можем да си премерим кръвното за 20 евро, ли? Кой е този богат чуждунец, който ще даде 20 евро да му премерят кръвното, при положение, че един пършив апарат за мерене на кръвно струва толкова, че и по-малко? Айде малко да посмятаме!? И къде са богатите чужденци!? Това да не ви е Френската ривиера!? На прословутия германски "богат" турист златните пъпеши му падат в скута, не си знае парите и толкова му е кеф да ходи по Черноморското крайбрежие да си ги харчи, че какво са за него 20 евро за премерване налягането на синята му кръв.

В Слънчев бряг няма канализация, аз ще тръгна да си меря кръвното там! За чий ...! Кому!? Дърво няма, където човек да може да се скрие на сянка. Няма и един храст, зад който да може бедничкият турист да се скрие и да се изпикае. Но мерене на кръвно за 20 евро има! Абе, я потъвайте в някой гьол и си стойте там! Софийската зоолгическа градина има по-малко бетон и повече зеленина от Слънчев бряг!

Четвъртата власт, my ass! Защо властта се разбира като 100% свобода да си плещиш каквото си искаш!? Да не си овчар!? Имаш хора за слушатели, не овце, които се опитваш да впечатлиш със сочен стрък марули. С такива болни изказвания приучаваш людете на същия този еснафлък и малоценност, с които ти си издлян. "Тийнейджърите" пушели и пиели от 10 годишна възраст. Кой им насажда такива идеи!? Да не би филанкишията да е дошъл да ти мъти водата!? Утре същият този недомаслен тийнейджър, ходил на екскурзия до Турция, участвал в тридневен запой на Слънчев бряг, пушил трева в Скопие и евентуално зърнал от далеч Охрид и Преспа, ще се пени, че е отраснал в смотана държава, щото не може да си позволи да си премери кръвното на Морето.

Фактите ти куцат и езикът ти е смотан! Защо всичко, което пишеш е в минало време!? Носталгията по пакетчето семки за 50ст. и киселото мляко от 23ст. ли те гони?! Новини ли съобщаваш или слухове? Марчето от 3ти микрорайон рече, че били пуснали розови гащи в Мола.

Айде кафа! || коменти...

Some say ya' troubled boy
Just because you like to destroy
All the things that bring the idiots joy
Well, what's wrong with a little destruction?

And the kunts won't talk to you
Cause you kissed St. Rollox adieu
Cause you robbed a supermarket or two
Well, who gives a damn about the prophets of Tesco?

Did I see you in a limousine
Flinging out the fish and the unleavened
Turn the rich into wine
As you walk on the mean
Well the fallen are the virtuous among us
Walk among us
Never judge us
Yeah we're all blessed

Up now and get um boy
Up now and get um boy
Drink to the devil and death to the doctors!
Did I see you in a limousine
Flinging out the fish and the unleavened
wellFive thousand users fed today
As you feed us won’t you Lead us
to be blessed

So we stole and drank champagne
On the seventh seal you said you never feel pain
"I never feel pain, won't you hit me again?"
"I need a bit of black and blue to be in rotation"

In my blood I felt bubbles burst
There was a flash of fist, an eyebrow burst
You've a lazy laugh and a red white shirt
I fall to the floor, fainting at the sight of blood

Did I see you in a limousine
Flinging out the fish and the unleavened
You turn the rich into wine
Walk on the mean
Be they Magdalen at Virgin you've already been
You've already been we've already seen
That the fallen are the virtuous among us
Walk among us
Never judge us
To be blessed

La la la la la la la la la la la la la la la la la la la la...

So I'm sorry if I ever resisted
I never had a doubt you ever existed
I only have a problem when people insist on
Taking their hate and placing it on your name

So they say you're troubled boy
Just because you like to destroy
You are the word, the word is 'destroy'
I break this bottle, think of you fondly

Did I see you in a limousine
Flinging out the fish and the unleavened
To the whore in a hostel
Or the scum of a scheme
Turn the rich into wine
Walk on the mean
It's not a jag in the arm
It's a nail in the beam
On this barren Earth
You scatter your seed
Be they Magdelan or Virgin
You've already been
and you've already seen...

wahoo! wahoo! wahoo!

Yeah! You've already been,
you've already seen
That the fallen are the virtuous among us
Walk among us
Oh if you judge us
We're all damned. || коменти...

...и по-добра версия на Summertime от тази на Лина Хорн не чувам. || коменти...

Футболът бил магия, my ass! Няма нищо магично в това 22ма будали да гонят топка по зелена поляна с идеята да я набутат зад гърба на нарочен за целта човек. Магично било! Бутнеш топката - тя се движи. Чукнеш я от ляво, тя отива надясно. Ритнеш я от дясно - търкаля се наляво. Причина-следствие. По-ясна физика от това, здраве му кажи. В историята на цивилизацията е имало и ще има купища такива игри с топка. Чиста случайност е това, че сокърът се е наложил като най-популярен. Или може би, точно защото е очевиден, затова се е наложил. Простотата и предвидимостта на топката кара всички да се чувстват специалисти.

Флуидите са друга работа. При тях всичко е изненада. До ден днешен няма теория и математически модел, който изцяло да описва това щураво агрегатно състояние. Седиш на лекция и професорът ти презентира 4 дъски уравнения и в заключение казва: Всичко това е така, но на практика нещата изглеждат съвсем различно. И почват оправданията. Така и не ги запомних тези уравнения. Ебасимусииуравнениятасимуси!

Опит-грешка - това е най-изпитаната процедура. Пълна с изненади, но изпитана. Теория на въздушния бой, аеронавтика, корабоплаване - няма наука за тези неща. И за плуването няма. Какво толкова съм намирал в плуването!? Не ми ли било скучно!? Ето това намирам - опита и грешката, простичките открития и играта с физиката. Борба с водата в продължение на километър-два и когато достигнеш знаменитите 50м, в които си постигнал съвършеното движение, усещаш, че си прекосил океана от Азорските острови до Сан Салвадор с плуване и при това читав - не прояден от скорбут и оповръщал де що има празно място на палубата, ами читав, по-здрав от всякога. Достигнал си перфектния баланс между вложена сила и преместване - голяма скорост срещу дискректни количества изразxодвана енергия. Не се запъхтяваш. Ръцете ти почиват между загребванията. Сърцето работи, танцува, твори. Водата не ти е противник. Предлага опора, където е необходимо. Отдръпва се, когато усеща, че пречи. Не ти е топло. Не ти е студено. Не мислиш. Безсмъртен си.

***

Дано да стане як мач днеска! Да има голове и Манчестър да бият. Кристиано да вкара минимум 2 гола. Гений е това момче, ей! || коменти...

Ненатрапчиви ударни, натрапчив бас, перкусивна монотонна китара, минмалистични прогресии и чернокож вокал. Малко като Принс, малко като Марвин Гей и малко като Джими Хендрикс. Музика без излишества с дискретни джаз отклонения. На това нещо Кийзая Джоунс му казва блуфънк. Последното е информация без значение. Въздействието е освобождаващо и успокояващо. Липсват крясъци, писъци и дисонанси. Изненадата е приятна, а емоцията - топла.

Million Miles From Home
Where is Life
Voodoo Child
All Along The Watchtower

ПП. Признание е Джон да ти държи микрофона! || коменти...

You will go where no one else would dare. || коменти...

...laid her face on the water and swam a choppy little four- beat crawl out to the raft. The water reached up for her, pulled her down tenderly out of the heat, seeped in her hair and ran into the corners of her body. She turned round and round in it, embracing it, wallowing in it. Reaching the raft she was out of breath, but a tanned woman with very white teeth looked down at her... || коменти...

Днешният ден предполагаше да е много хубав и си зависеше изцяло от мене да си остане такъв. Изходните условия бяха на лице. Като за начало, петък е денят, който всички трудещи се си взимат отпуск, когато в четвъртък има празник. Аз не направих изключение и така ми се събраха четири дни почивка. Днес беше и определеният ден, в който трябваше да си предам семестриалната работа и така да сложа край на изтощителното следване. Времето, макар и сравнявано от синоптиците с Британското, също се очертаваше хубаво.

Станах, хапнах купа овесени ядки и се понесох към университета с цел предаването на семестриалната работа. Пътьом се отбих да си купя месечна карта за градския транспорт. По тукашните географски ширини тази дейност се извършва по най-прекрасния за мен начин, а именно с дебитна карта. Ще рече, не се налага да си носиш точен брой хартийки, които да завираш в разни автомати и да се чудиш дали ще ги приемат. Купих си карта и хванах метрото в и петдесет и четири, точно както си го бях планирал.

Без премеждия се приземих на спирката на Факултета. Познавайки лошия си навик никога да не нося пари в брой и спомняйки си, че в павилиона за печатане не допускат плащане с дебитна карта (може би единственият им кусур), реших да мина през банкомата, за да се сдобия с ценните хартийки. Отворих портфейла си точно пред банкомата и установих, че ценната дебитна карта липсва. Поради липса на хладилник (една друга история, която сега няма да започвам), прерових последователно всички отделения на кесията, но сред всички хартийки, карти и билети от всевъзможни пътувания преди десет години (пазя ги, за да ми създават хубави усещания), не успях да открия картата, която ми трябваше. Без да се замисля много, стигнах до без съмнение вярното умозаключение, че картата е останала в автомата на местната компания за градски транспорт. Потърсих из телефона за номера, които биха могли да ме свържат с банката, но не намерих такива. Леко изненадан, че станалото не ме обезпокои ни най-малко, вдигнах телефона и се обадих на Дон Феци, за когото предполагах, че ще може да намери телефон на службата по льольовщини в банката. Не сбърках. След около две милисекунди вече набирах нужния телефонен номер. Последва втора изненада - телефонът ми си спомни, че вече имало такъв номер записан при него и любезно изписа името, под което е фигурирал в паметта му. Само така не бих се сетил да го търся.

Малко отклонение. Рядко ми се случва да мисля многопистово и когато това се случи ми е приятно да си мисля, че съм постигнал особеното състояние на духа, което без съмнение е описвано във Ведическите писания като просветление.

Така, разсъждавайки върху просветлението, прехвърлях подходящите думи, с които да заговоря отсрещната страна на телефона. Изключително отзивчив женски глас изпълни молбата ми да блокира картата. Това че на сметката ми има записани две карти, ни най-малко не я възпря да си изпълни съвестно задълженията. Аз също не се почувствах затруднен да кажа, коя от двете карти да блокира, тъй като преди два-три дни по неизвестни за мен причини се загледах в номерата на картите и установих, че разликата между двете е в последната цифра - едната завършваше на 5, а другата на 6. Така, с лафове от рода на "Моля блокирайте картата завършваща на 5." асистирах на момичето при изпълнението на служебните и задължения, след което изтеглих някой лев от кредитната карта.

Все така учуден от обзелия ме непукизъм, влязох триумфално в университета точно в 11 и 15 и за повече тежест хванах асансьора, който трябваше да ме отведе до моя Лъв. Човекът нещо не беше в настроение, но това не ме притесни, защото при петте пъти, в които сме се виждали, той никога не е бил в задоволително присъствие на духа. Без много-много да се занасяме с приказки, той отбеляза предаването на труда в някаква база данни на катедрата, подаде ми три комплекта предна и задна страница и ме изпрати по живо по здраво.

Доволен, че не му беше хрумнала някаква нова простотия (Преди две седмици ми беше заявил, че трябва още въднъж да я провери. Естествено и този път не я дочете до края.), аз се отправих към "Принти"-то (Нещо като печатницата на факултета. Всеизвестен факт е, че за тези хора няма нищо неизпълнимо. Магьосници!). Посрещна ме непознато за мен момиче, с което с половин дума се разбрахме. В резултат на това три броя от семестриалната работа (едно цветно и две черно-бели) бяха изпечатани за отрицателно време. Подвързването щеше да отнеме един час, ето защо без да се замисля поех с метрото по обратния път с идеята, че ще потърся забравената в автомата карта. Не хранех особени надежди, тъй като въпросният уред е особено посещаван в началото на месеца по обясними причини. Прав бях. Около автомата ситняха две китайчета - момче и момиче, които тъкмо приключваха със закупуването на карта. Преценявайки на бързо ситуацията по гореописания начин, се отказах да питам децата, дали не са намирали дебитна карта в автомата. Вместо това дадох кръгом и отидох до близкия клон на Разпространение на Печата. Докато собственичката на павилиона ми обясняваше, че картата е била намерена от човек, който споделил с нея намерението си до обяд да мине до близкия клон на банката, за да я остави там на съхранение, аз тайничко, в коридор номер 2, премислях с какво да я възнаградя за отзивчивостта. След много благодарности и усмивки, помолих за една бутилка минерална вода. Гласът от коридор номер 2 твърдеше, че спокойно мога да си купя от жената едно шише, обосновавайки се с това, че тя напълно заслужава финансовата ми подкрепа, а за моето здраве един гълток от полезната течност е кажи-речи задължителен.

Преспокоен, реших да се отбия до вкъщи, за да си взема действащата дебитна карта, тъй щото да не оставам при нужда без кинти. Повъртях се из Дупката, докато стане време за следващато метро в и петдесет и четири и отново стартирах. За втори път по същия път, този път без загуби. Грабнах вече изпечатания и подвързан труд от симпатичното момиче и отскочих до Лъва за "триумфалното" връчване. Човекът продължаваше да е все така вкиснат, но това не беше в състояние да пресече моето просветление. Подадох му трите копия и го погледах страшно в очите, докато му обяснявах, че оценката ми трябва до края на другата седмица, след което си поех по вече познатия път.

Тук вече е мястото да отбележа, че през този ден ползвах въпросната линия на метрото още пет пъти. През това време отидох до банката, за да се уверя, че почтеният господин е изпълнил обещанието си и е отнесъл картата в близкия клон, помогнах на Дон Феци да донесе обещания му монитор от резиденцията на Идиджо, пих кафе със Знатната дама, след което направихме една обиколка на магазините и накрая се прибрах по живо по здраво. В този следобед Слънцето и Дъждът си размениха калпаците три пъти. || коменти...

Не от вчера си падам по филми и книги от 30те - все слъзливи истории за изгубено светло минало на нравствени ценности от високо ниво, много алкохол и музика, безметежно съществуване и объркани любови. Класацията ми води Франсис с "Нежна е нощта". По брой прочетени пъти тази книга може да си съперничи само със "Съкровището в сребърното езеро". С "Нежна е нощта" все още не съм постигнал разпръцъфръцания вид на Съкровището. Имаше и един хич не лош филм по книгата, английски май беше. Не беше оценен по достойнство, само защото беше сериен според мен. Гетсби на Копола е отнесъл 2 Оскара заради костюми и музика, и заради звездния (за онова време) състав - Миа Фароу и Робърт Редфорд. С ръка на сърцето - великолепието на тоалетите и звуците не може да се отрече. То, като се замисли човек, от такъв филм освен естестическо удоволствие, друго едва ли може да се изтръгне. Единствената книга на Франсис, която съм чел и която наистина имаше значими ценности в нея, беше "Отсам Рая". Този тип книги по принцип са си изкуство, а не уравнение или философска доктрина. Четат се, заради удоволствието от хубавия език. В днешното технологично време те са направо демоде, екзотика някаква. Каква беше изненадата ми обаче, когато вчера гледах "Добрият германец" с Кейт и Клуни. Чудо! Бях поразен от нея. Дани Оушън малко не се вписваше в общата картинка. Все едно филмът е правен само за Кейт.
Всички бяха допълнение към нейното могъщо присъствие. Страхотия. Започнах да разбирам затворниците от Шоушенк, в момента, в който гледат Рита Хейуърт в "Гилда". Оказва се, че Кейт може да играе не само остроуха елфска кралица, която сипе мъдрости наляво и надясно. Оказва се, също така, че такива филми имат с какво да впечатлят хората (или поне мен) и в този век. Явяват се нещо като алтернатива на светкавичното действие, преследванията и зрелищните касапства Не, че имам нещо против битките. "Гладиатор" беше чуден филм. Просто от време на време, човек има нужда да забави ход, да се огледа и да види къде
се намира. Да си придаде малко изисканост и да обърне внимание на детайлите. Е, точно така ми подейства и "Добрият германец". Нещо като много изпипана слъзлива историйка. И посред нея - Кейт. || коменти...

Напоследък (последните 1-2 години) се пъна да се изявявам в артистични дейности. Първо беше духът на рисуването, което ме обзе по време на скучна лекция (не и помня името вече). Купих си блокче №4 (малблок му викат местните и му лепват титлата ДИН А4), моливчета Фабер-Кастел, 12 цвята, острилка (очевидно съм си мислел, че толкова ще пиша и бриша, че чак от острене ще има нужда). Майтап! Всяко чудо за една седмица. След като дълго време ме преследваше визията за онзи, курорт май беше, в Пътеводителя на Галактическия Стопаджия (убийте ме, ако мога да се сетя до коя звезда и на коя планета) и аз не успях да я възпроизведа на хартия в задоволителен блясък, аферата с рисуването приключи. Това, как да е, го преглътнах. Освен чертежите по машинни елементи, в друга дейност, включваща молив и хартия, не съм се справял никога. В последно време обаче претърпявам масивен демидж в опитите си да изкомпозирам най-елеменетранта мелодия.
Но да се върна малко по назад във времето, за да стане по-ясно откъде идва голямата депресия.

Винаги съм смятал, че съм музикален човек. Никой не ми вярва, обаче, че съм почнал да слушам музика на 6-7 години. Но това си е самата истина. Мама може да го потвърди. Още помня обложките на плочите от онова време. Любима ми беше ето тази. Изпървом бях впечатлен от съдържанието на плочата. Не обръщах внимание на портрета от плочата. По-късно погледнах с друго очо, естествено. Но това не промени отношението ми към съдържанието. Грамофонът се развали и аз бях принуден в ерата на мп3ките часове на ред да препускам из мрежата в търсене на ценният материал. Намерих го! и до днес си го пазя! Трябва да го запиша на златен диск. Малко се поотплеснах. За Пърпъл ще пиша друг път.

Така дълго време само слушах. Бедните ми познания по английски не възпрепятстваха по никакъв начин чувството, с което повтарях "думите". И до днес сестра ми ме обвинява, че не чувам добре текстовете, а уж знам повече английски ;-). Мина известно време (8-10 годишен да съм бил) и аз поисках за първи път китара! Помня я много ясно, защото по-късно, в буйната си младост, изпрасках върху нея с черен маркер надпис G 'n' R (още не съм наясно, дали се пише с два апострофа или с 1). Китарата струваше 50 лева. Китарата я купи тати, а парите бяха от дядо (бащата на татко, който аз много смътно помня). Тати беше много доволен, че татко му е направил такъв хубав подарък на внук си. Това, че китарата беше детска (с размери за дете, искам да кажа. иначе си беше съвсем истинска китара!), не ми попречи да свиря на нея до към 13-14тата година, без особен напредък. Паралелно с това вървеше и солфеж, който не обичах много. Естествено. Не можеш да сложиш едно 10-годишно дете, в една стая за час и половина и да му обясняваш за гами, интервали, каденци, съзвучия и други такива. Противно на възрастта ми, аз проявих доста голям интерес. Учителката, която живееше в нашия блок, беше направо възхитена от мен и обясняваше на майка ми, как имам великолепен слух. Това явно подейства като стимул за моето самочувствие. Някъде по това време надписах китарата с гореспоменатия надпис. Но това не беше достатъчно, за да зазвучи китарата, като тези на г 'н' Р. Затова рещих, че за да се науча да свиря добре ще ми трябва хубава китара. И така, купих китара, която веднага беше разкритикувана (и с право) от моя учител. Най-силният му довод беше, това че грифът е крив и звукът фалшивее. Този проблем някак си щях да го преживея, оше повече, че е ефектът ставаше осезаем чак в долния край на грифа, при високите тонове, но не можах да се преборя с твърде високите струни. Ентусиазмът затихна. Слухът остана. Китарата и солфежа спряха в 7 клас, когато решихме, че ще ми дойде твърде много да се готвя да избягам от основното училище в престижна гимназия и да свиря едновременно. Не че се изпотрепвах да свиря, ама все пак се разсейвах (лесно се разсейвам по принцип, напоследък - повече). Китарата (малката, стоеше в чувал, голямата - подпряна в един ъгъл, сигурно наказана, за да и се изправи грифа). В гимназията музиката преживя известен ренесанс. Не достатъчен обаче. и така си преживявах само със слушане до преди 2 години, когато един ден, седейки в работата пред компютъра и умувайки над скучния си живот, внезапно ме осени идеята, да си купя китара. Хвала на ebay! Веднага се закупи класическа китара. Без предварително проучване и умуване, по старата изпитана метода от едно време. Казваше се Кай. Още се казва. За парите си - 40 евро някъде струваше, страхотна китара. Ентусиазмът се върна за отрицателно време. Само че, този път Г 'н' Р бяха заменени са Ал, Джон и Пако, и особено последния. Купих фламенко школа и почнах. Прекрасно усещане! Интернета е пълен с табулатури (не мога да ги понасям, противоречат на класическото ми музикално образование), кеф! Апетитът се покачи за една година и Кай вече не отговаряше на фламенко изискванията. Събрах пари и търпение и тръгнах на лов за фламенко китара. Този път с предварително проучване. Как трябва да изглежда, какъв звук трябва да има, колко да са и високи струните, от какво дърво трябва да е, фабрична ли е или ръчно правена. Почти цялото знание за китарите натрупано през вековете беше проучено. Така де, не може да дадеш за нещо 300-400 евро и да не знаеш какво е. Да, толкова бях готов да дам. И ги дадох. Усилията бяха възнаградени с една Алхамбра 3F. Гръмогласна като работничка в Севилска тютюнева фабрика! Остър рязък, перкусивен звук, точно както си му е реда. Оказа се, че с тренировки може доста да се постигне. И точно тук идва голямата ми мъка. Не ми стига вече само да свиря, искам и да творя. От две седмици отчаяно се опитвам да изкомпозирам нещо и не ми се удава. Изчетох всичката теория по въпроса. Мъка! Дори и най-елементарната мелодия не ми хрумва! Мира не ми дава мисълта, че съм прост имитатор. || коменти...

Your results:
You are Hulk

Кой знае? Може пък да се окаже ценно и за някой друг. Не само за мен ;-)

// PHP

function determine_pkey($table)
{
$sql = "SELECT * FROM ".$table;
$result = mysql_query($sql);
$i = 0;

while($i < mysql_num_fields($result))
{
$medium = mysql_fetch_field($result, $i);
if($medium->primary_key)
{
$pkey = $medium->name;
}
$i++;
}

return $pkey;
}

Забравих, че може би са нужни 2-3 думи описание. Функцията връща името на полето в таблицата, което е първичен ключ. Не съм го пробвал, но със сигурност работи, когато първичния ключ се състои от повече от едно поле. Теоретично би трябвало, в този случай, $pkey да е масив. || коменти...

Уважавам заглавия от рода на: "нещо, или всъщност друго нещо". Звучат многообещаващо. Но както и да е. Сега за друго. За Coupling ми беше думата - сериал, ситуационна (дори на моменти твърде ситуационна) комедия на ББС. Преводът на български, наскоро разбрах, гласи "Свалки".

Накратко ситуацията е следната: Джеф (Мърдок), Джейн, Патрик, Сали, Стив и Сюзан са групичка хора, чийто живот се върти около "свалки".
Както подсказва заглавието, всички разговори се въртят около, ей тези 3 неща: секс, любов, брак. редът няма значение. Не бързайте да се отегчавате обаче. Все пак това е сериал, а не дълбокомислен пълнометражен филм. При все това учудващо е, как един сериал може да се окаже източник на общовалидно знание, като например, истината за капитан Субтитър и неговите подчинени - Изчервяването, Брътвежа и Пресиления смях, фактът, че мъжете не могат да имат мнение относно платове (само могат да се двоумят по отношение на платове с петънца), отговорът на въпроса, кой е най-големия враг на жените и че възгалвничките за мебели всъщност са вируси, които върлуват по канапетата.

Като оставим на страна познавателната част, сериалът притежава няколко основни превъзходства: изпипан (английски) диалог, пристрастяващ (английски) хумор и последното, но по мое мнение, най-значимо превъзходство - Джеф Мърдок. За мен Джеф Мърдок е най-зарибяващата демо-версия на английския диалог и хумор - рекламата на Уудхаус, Джером Джером, Оскар Уайлд, тери Пратчет и Джаспър Ффорд пред широката публика. Симпатяга. Скица. Леко сдухан и умислен. Лек, не трудно разбираем (може би уелски) акцент.

Винаги имащ готова теория за всичко вързано с любовните преживявания. Всички предпоставки за гениален комичен образ са на лице. Остават само думите, които според мен трябва да бъдат набити с покритие от благороден метал върху колелото на историята, тъй щото да пребъдат във времето.
Разговор между Джеф и Стив. Основно. Патрик почти само присъства, наслаждаващ се на пинтата "Гинес".
Стив дава признаци да има нужда от помощ при втората си, но значително по-важна, среща със Сюзан.

Джеф: "Премислил ли си любовната игра вече?"
Стив: (малко притеснен и повече възмутен) "Какво имаш предвид под "любовна игра"'?"
Джеф: (по-възмутен) "Какво си мислиш, че имам предвид?!" Имам предвид, къде точно да си събуеш чорапите!
(Стив и (дори) Патрик мигат недоумяващо)
Джеф: (продължава) "Моят съвет е да си ги събуеш непосредствено след обувките и преди панталоните. Това е чорапеният капан. Пропускаш го и изведнъж се оказва, че си гол мъж в чорапи! Никоя уважаваща себе си жена няма да позволи на гол мъж в чорапи да прави поскръцкването с нея!"
Партик: (неразбиращ) "Чорапи! Това ли ти е помощта?!"
Джеф: (към Патрик, ревностно и поучаващо) "Много мъже са падали в
чорапения капан, Патрик!!! Под сексуалната арена на Земните наслади те дебне смъртоносна чорапена яма!"

Дано да съм подбрал правилния зарибяващ пасаж. Има и други. Не случайно мислите на Джеф Мърдок препускат из нета със скоростта на светлината редом с тези на
класиците. || коменти...

We had a kettle, we let it leak;
Our not replacing it made it worse,
We haven't had any tea for a week...
The bottom is out of the Universe!

- Rudyard Kipling

There are few hours in life more agreeable than the hour dedicated to the
ceremony known as afternoon tea.

- Henry James || коменти...

Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума за кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатството, в игра придобито, и бедата със смях да презреш;
ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил,
и когато те мразят — без капка омраза честта си да си все пак достойно спасил;
ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо
променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен да не бъдеш с лъжа опетнен;
ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си — да бъдеш все тъй ненадвит,
да обичаш ти всички приятели свои по братски, без да имаш сред тях фаворит;
ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар;
ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-жалко
ти мечтите си в свой господар;
ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант,
ако можеш бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант;
ако ти си дочакал триумфа, след много провали,
и дочуваш все още на своята смелост гласа,
ако ти си могъл да запазиш главата си цяла
(а пък тези край тебе не са) –
о тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти сине мой, мъж.

1895, Ръдиърд Киплинг || коменти...

Приключих книгата The big over easy. Едва сега успях да си преведа заглавието, благодарение на славния Google. Over easy се оказа кулинарен термин и означава яйце, което е запържено и от двете страни. При това обаче жълтъкът остава течен.
Книгата се оказа гениална. Не знам дали има и други такива от жанра. Не знам дали и жанрът си има име, но четивото е препоръчително за всички почитатели на добрия английски хумор, криминалните историйки, научната фантастика, историята, приказките, митологията, философията... и т.н.
Ще се опитам да преведа едно параграфче само:

"...Джак спа добре тази нощ, свит в Маделийн, двамата като лъжици в чекмедже. Под тях в дневната Прометей и Пандора говореха в малките часове на нощта, докато на няма и миля от тях, в градината на баба Спрат, бобовото стебло си проскърцваше и си въздишаше, докато растеше, като бамбукова плантация в тропиците..."

|| коменти...